Тазобедрена дисплазия

1. Какво означава тазобедрена дисплазия?
2. Каква е причината за развитие на дисплазията?
3. Какво се случва в засегнатите стави?
4. Как се диагностицира заболяването тазобедрена дисплазия?
5. Как се лекува заболяването тазобедрена дисплазия?

1.Какво означава тазобедрена дисплазия?

Думата “дисплазия” означава “неправилно формиране” на ставата, в случая – тазобедрените стави. Кучешката тазобедрена дисплазия е генетично състояние, което се развива особено при кучета имащи ставна халтавост в млада възраст. Тазобедрената дисплазия не е вродено заболяване, защото засегнатите пациенти се раждат с анатомично нормални стави. Меките тъкани в ставата (лигамент и ставна капсула) обикновено се разхлабват в първите няколко седмици след раждането. Последствията от това “разхлабване” са, че много добре пасващата си бедрена глава и тазобедрена ямка, започват да се променят и да не са толкова инконгруентнит ( не пасват идеално едно с друго) – ямката на таза става по-плитка, а главата на бедрената кост – по-неравна. В следствие на това – всички кучета с тазобедрена дисплазия развиват различни по степен остеоартритни промени в засегнатите стави. Заболяването почти винаги засяга и двете стави.

2. Каква е причината за развитие на дисплазията?

Основната причина за заболяването е генетична, но и някои фактори на средата в момента на израстване могат да доведат до влошаване и по- сериозна проява на заболяването – например наднормено тегло във времето на активен растеж, физически претоварвания или свръх активност при развиващи се стави и т.н. (въпреки, че няма ясно проучване доказващо пряката връзка с активността и развитието на дисплазия). Към момента се знае, че повече от 100 гена кодират развитието на заболяването.Какво се случва в засегнатите стави?

3. Какво се случва в засегнатите стави?

При тазобедрената дисплазия има патологична подвижност (свръх лаксативност) между бедрената глава и ямката на таза. Постепенно това води до преразтягане на ставните връзки и ставната капсула, неправилен контакт и увеличено триене на ставните повърхности. Това триене във времето предизвиква износване на ставния хрущял – остеоартрит.

Болката идва от тези непрестанни повтарящи се разтягания на меките тъкани, както и от износването и микрофрантурирането на ставните повърхности триещи се една в друга.

А) Нормална тазобедрена става В) Става с тежка тазобедрена дисплазия

4. Как се диагностицира заболяването тазобедрена дисплазия?

Диагностицирането на тазобедрената дисплазия обикновено се извършва в комбинация на рентгеново изследване и клиничен преглед.

Най-честите симптоми са свързани с напредване на състоянието и съответно причинената от него болка – наблюдава се скованост, куцота, трудно изправяне, ограничаване на движението и намалена активност. Тъй наречената заешка походка (bunny hopping) – скачане с двата крака едновременно при тичане също може да е признак на тазобедрена дисплазия. Тазобедрената дисплазия може да засегне и малки и големи породи кучета, но до клинична изява се стига основно при големите и гигантски породи.

Обикновено има няколко момента за изследване на тазобедрена дисплазия –

1. ранен скрининг – това е ранна диагностика с цел ранно откриване на заболяването при предразположени породи кучета (Немска Овчарка, Лабрадор, Голдън ретривър, Ротвайлер, Българско Овчарско куче, Бордо дог, Нюфаундленд, Кане Корсо, Санбернар, Чау-чау , Английски булдог и др.). То се прави преди пациента да има каквито и да е симптоми на заболяването и цели ранната корекция и превенция на прогреса на състоянието при подходящи за целта пациенти. Обикновено се извършва между 4-5 месечна възраст.
2. скрининг за сертификат – обикновено се прави след завършване на растежа на пациента, като при различните породи може да има разлики във времето на извършване. Стандартно такъв вид изследване за дисплазия, цели да се направи оценка на пациента преди евентуалното негово размножаване, с цел ограничаване на заболяването в поколението.
3. изследване при вече появила се симптоматика – когато пациента има някои от гореизброените симптоми и трябва да бъде оценена тазобедрената става като евентуална причина за състоянието. Симптоми могат да се наблюдават както при млади животни, дори под година, така и при възрастни животни с напреднал остеоартрит.

Стандартно тестването за дисплазия се извършва под седация. Това не е индивидуална прищявка, а световен стандарт, за да може пациента да бъде правилно позициониран, снимките да бъдат коректни и направените проби на ставата да бъдат адекватни. Въпреки, че се използва обща анестезия, тя е далеч по повърхностна и краткотрайна сравнена с общата анестезия използвана за хирургични процедури, дори и кратки такива. При нормално протичане още няколко часа след анестезия, пациента е активен, адекватен, без следи от анестетика.

Извършват се серия от специфични рентгенографии, както и няколко мануални теста за определяне степента на ставна сублуксация (тест

на Ortolani, Barlow и др.). На базата на комбинация от получените резултати се оценява и състоянието на пациента. При тежки напреднали форми, с наличие на сериозен остеоартрит обикновено оценката е сравнително лесна, но при гранични състояния на млад пациент може са бъде предизвикателство.

5. Как се лекува заболяването тазобедрена дисплазия?

Консервативно (нехирургично) лечение – то се препоръчва обикновено при животни, при които тазобедрената дисплазия е случайно открита, без да води до сериозна болка или по-тежка симптоматика. Когато вече има наличен остеоартрит, той сам по себе си представлява нелечимо състояние, но болката и страданието причинено от него може до някъде да бъде контролирано и качеството на живот на пациента да бъде подобрено.

– контрол на теглото, двигателна активност и физиотерапия – контрола на теглото е може би един от най-важните аспекти за контролиране на състоянието, като ниското тегло води до много по-добри резултати и при консервативни и при хирургично лекуваните пациенти. Тъй като

обикновено страдащите от дисплазия пациенти изпитват болка и са трудно подвижни контрола на теглото е истинско предизвикателство. Трябва да се отхвърлят допълнителни състояния които могат да водят до увеличено телесно тегло (ендокринни заболявания, различни медикаменти) и да се наложи стриктен хранителен режим, до постигане на зададените резултати. Огромна част от собствениците не успяват адекватно да поддържат препоръчителното за пациента тегло и това дава своето отражение върху контрола на заболяването.

Пациентите с дисплазия се нуждаят от умерено движение, което да осигури добър обхват на движение, да поддържа добър мускулен тонус и същевременно да не претоварва ставите. Плуване и бавно ходене са едни от най-добрите упражнения в това отношение. Прекаленото обездвижване, както и прекалената физическа активност могат да влошат ставната болка.

Като физиотерапия в домашни условия често се използват масажи и пасивни движения. Има и по-съвършени физиотерапевтични методи, прилагани от специалисти физиотерапевти като хидропътека, акупунктура, електростимулация, кинезетерапия и дълбока топлина с ултразвук.

– медикаментозна терапия – можем да ги разделим на три основни групи:

1. противовъзпалително – НСПВС или стероидни противовъзпалителни средства – те имат мощен обезболяващ и противовъзпалителен ефект и резултата от приложението им обикновено е бърз и видим. Поради хроничния и нелечим характер на състоянието често може да се наложи да се прилагат често и за по-дълги периоди, което пък от своя страна води и до поява на различни странични ефекти. Поради това не трябва да се самоназначават или да се прилагат без консултация с лекар и без състоянието на пациента да се следи.
2. хранителни добавки – поради популярността и пренасищането на пазара с хранителни добавки, на собствениците е много трудно да подберат подходящия продукт, без да бъдат заляти от морето от реклами и комерсиализация. Все пак има някои вещества, които доказано помагат за намаляването на болката и забавянето на хода на остеоартрита – МСМ и колаген, както и широко популярните глюкозамин, хондроитин, екстракт от зеленоуста мида, омега мастни киселини и др.
3. т.нар регенеративна медицина – най-често това са интраставни инжекции с обогатена с тромбоцити плазма (PRP), хиалуронова киселина интраставно и т.н. Те се подготвят и прилага индивидуално, често при по-напреднали състояния, като приложението им може да изисква лека анестезия.

Хирургично лечение

Условно можем да ги разделим на два типа – ранни процедури – такива, които се правят при подрастващи животни с цел подобряване на ставната анатомия и късни процедури – целящи облекчаване на вече напреднал остеоартрит и ставно увреждане.

Juvenile Pubic Symphysiodesis, JPS – (ранно срастване на пубиса)

При тази техника се цели “блокиране” на една от растежните зони на таза, като той продължава да нараства от останалите, като това води до подобряване на покритието и контакта на тазобедрените стави и съответно по-нискостепенно развитие на заболяването в бъдеще. Процедурата е сравнително неинвазивна и не крие рискове от бъдещи усложнения. 

Обикновено се прави с цел превенция, защото може да бъде извършена и ефективна само при много млади пациенти – около 4-5 месечна възраст, които имат слаби рентгенографски данни за дисплазия и все още нямат клинични признаци.

Triple pelvic osteotomy (TPO) – Тройна остеотомия на таза

Тройната остеотомия на таза е една от стандартните хирургични техники за ранна корекция на тазобедрена дисплазия и намаляване последствията от нея във времето. Обикновено е подходяща за растящи пациенти до 8-10 месечна възраст без развитие на дегенеративни промени в ставата. Процедурата представлява три разреза на тазовата кост (тройна остеотомия), което позволява ротация и постигането на по- добър контакт в тазобедрената става, като след това таза се фиксира със специално разработен имплант.

Операцията е тежка, но може да доведе до доста добри резултати при добре подбран пациент. Зарастването на трите костни разреза (остеотомии), нормално протича за 4-6 седмици, през което време е много важно ограничаването на активността, което може да не е лесна задача при толкова млад пациент.

Съществува и разновидност на техниката – Двойна остеотомия на таза – DPO – която има “само” два разреза на тазовата кост и може да има своите предимства като по-голяма стабилност и по-бързо въстановяване, но обикновено се налага пациента да е по-млад за използването и – около 5-7 месечна възраст.

За постигане на добри резултати трябва пациента да е подходящ и да отговаря на редица анатомични критерии, както и собственика да бъде мотивиран, за провеждане на следоперативното възстановяване.

Смяна на тазобедрена става – Total Hip Replacement – THR

Това е една от най-сериозните процедури извършвани във ветеринарната ортопедия, като основен спирачен фактор е нейната сравнително висока за нашите стандарти цена. За щастие все по-често нашите пациенти могат да се похвалят с нови стави и живот без болка.

Операцията включва премахването на износената, увредена и болезнена тазобедрена става и подмяната и с нов високотехнологичен имплант, който да позволи нормалната ставна функционалност, но без триене и хронична болка. Процедурата има редица предимства, като бързо възстановяване, запазване на нормалната ставна анатомия и е изключително подходяща за тежки пациенти със сериозни дегенеративни изменения в тазобедрените стави.

Остеотомия на бедрената глава – Femoral Head Ostectomy – FHO

Това е хирургична техника, при която се отстранява бедрената глава и шийка. На нейно място се формира т.нар. “лъжлива става” от съединителна тъкан. Техниката се прилага в тежки случаи на дегенеративни изменения в тазобедрената става свързани с хронична болка и цели основно – елиминиране на триенето и съответно болката. Дава добри резултати и е широко използвана при леки пациенти – до 15-20 кг, като е алтернатива на подмяната на тазобедрената става. При

много тежките пациенти – над 30 кг, не се препоръчва. Възстановяването е сравнително бавно (няколко месеца), като обаче процента усложнения е много нисък. Дава много добри резултати при КТ.

6. Заключение

Тазобедрената дисплазия е много често срещано заболяване при едрите и предразположени пациенти. То има генетична предразположеност. В зависимост от тежестта води до дегенеративни изменения в ставния хрущял на тазобедрените стави, което влошава качеството на живот и може да е причина за хронични болки и страдание на нашите любимци.

Важна е ранната и навременна диагностика, с цел оценка и планиране на лечението или поддържането на състоянието. Обикновено се преглеждат пациенти за ранен скрининг около 4-5 месечна възраст.

Лечението може да бъде консервативно или хирургично, като за всеки пациент според състоянието се определя и най-добрия план за лечение.

При съмнения за проблема или планова оценка на предразположен към дисплазия пациент, може да се свържете с нашите специалисти.