- Какво е лакътна дисплазия?
- Какво представлява заболяването и как се развива?
- Симптоми и значение на заболяването?
- Как се диагностицира лакътната дисплазия?
- Лечение на лакътната дисплазия.
- Профилактика на лакътната дисплазия
1. Какво е лакътна дисплазия?
Думата “дисплазия” буквално означава – “неправилно формиране” на ставата и ставните елементи. Лакетната става е сложна става, в чието формиране участват три кости – раменна кост (Humerus), лъчева кост (Radius) и лакътна кост (Ulna). Ако тези три кости не пасват перфектно в ставата, като последствия от това се развиват единични участъци с прекалено концентрирани сили на триене и там ставата е подложена на прекомерно ставно натоварване и износване.
Терминът “лакътна дисплазия” включва в себе си няколко отделни форми на заболяването, обединени под едно общо название поради последствията до които водят – дегенеративни промени и развитие на остеоартрит в лакътната става. Основните форми на лакътна дисплазия са: – Заболяване на медиалния короноид – (FMC)
– Несрастнал анконеален процесус – (UAP)
– Лакътна остеохондроза
– Непълно срастване на хумералните кондили (IOHC)
Значението на заболяването е голямо, защото в една или друга степен всяко куче с лакътна дисплазия развива остеоартрит на лакътната става. Клинично симптомите могат да варират от лека и периодична куцота, до постоянно болезнено състояние, трудно за контрол, като навременното лечение може да доведе до по-благоприятен развой.
2. Какво представлява заболяването и как се развива?
Заболяване на медиалния короноид – (Fragmented medial coronoid) – това е най-честата форма на лакътна дисплазия. Развитието при различните пациенти може да бъде различно, но обикновено се дължи на неправилно формиране на ставата водещо до несъответствие (инконгруентност) на ставните повърхности и неправилно разпределение на тежестта върху ставните участъци. Най-голямо напрежение пада върху вътрешната част на улнарната кост – т.нар. медиален короноиден израстък, поради което бързо се достига до увреждане на хрущяла в този участък, а често и до отчупването на хрущялни парчета или дори костен фрагмент.
Дори много малки разлики (1-3 мм) създават стъпаловидно разминаване в ставата и водят до сериозно претоварване на едната ставна повърхност спрямо другата. Често и при такива ситуации за лечение не е достатъчно само да се отстрани отчупения фрагмент, а се налага остеотомия – костен разрез, с който да се изравнят разминаванията и да се придобие нормално анатомично положение на ставата.
Несрастнал анконеален процесус – (UAP) – може да се причисли като една от формите на лакътна дисплазия поради сходния механизъм на възникване на състоянието. Заради не добро съответствие в ставата, се получава увеличено натоварване върху т.нар. “анконеален процесус”, чиято растежна зона не се затваря нормално в периода на растеж и той остава отделен от улнарната кост, подвижен и водещ до дегенеративни изменения и болка.
Заболяването е често при подрастващи кучета от едрите и гигантските породи и особено често при Немските и Белгийски (*Бернезе) овчарски кучета.
3. Симптоми и значение на заболяването?
Основните симптоми са куцота с единия или двата предни крайника, като заболяването е сред най-честите причини за куцота при 7-10 месечни кучета от едрите породи и винаги попада в диференциалните диагнози при такива пациенти, особено от предразположените породи. Характерно за
куцотата е, че често е най-силна след периоди на почивка, като се подобрява след раздвижване и се появява отново след по-продължителни натоварвания. По-тежките форми на дисплазия се проявяват с куцота под една година, но понякога заболяването може да бъде открито и доста по късно през живота на пациента.
Тежестта на лакътната дисплазия често е води до тежка хронична болка за пациентите и в някои случаи драстично влошава качеството им на живот. Както вече споменахме, заболяването е генетично предавано и ранната оценка и изключването от разплод на засегнатите животни могат да имат голямо влияние за ограничаването му.
4. Как се диагностицира лакътната дисплазия?
Рентгеновото изследване често е достатъчно за диагностика и оценка на състоянието. Задължително е рентгенографиите да бъдат извършени в точно определени позиции, което налага използването на кратка седация (успокояване) на пациента в почти всички случаи. Стандартно на всички предразположени породи се препоръчва ранно скринингово изследване за лакътна дисплазия, преди пациента да е развил каквито и да е симптоми. Обикновено се извършва между 4-6 месеца, като може да бъде съчетано с изследване на тазобедрените стави.
В някои случаи, при съмнителна оценка или с цел по-точно планиране може да се приложи СТ – компютърна томография или дори артроскопска оценка на ставата. При извършване на артроскопска диагностика, може да се премахнат и някои хрущялни фрагменти и това да има и лечебен ефект.
5. Лечение на лакътната дисплазия.
Консервативно (нехирургично) лечение – тук има няколко основи аспекта – контрол на теглото, контрол на движението, медикаменти и физиотерапия.
Контрол на теглото – по-тежките и наднормени пациенти създават много по-голямо натоварване и съответно триене върху ставата, което води до по-бързото и износване и ускорява прогресията и симптомите на остеоартрит. Допълнително, все понече проучвания доказват ролята на телесните мазнини във възпалителните процеси, вкл. и в ставните такива, като допълнителен фактор за прогресия на състоянието. Понякога зад свръхтеглото се крият и други медицински причини, които ще обсъдим при контрола на заболяването, друг път се касае единствено за воля и постоянство у стопанина.
Контрол на движението – по правило, прекомерното и експлозивното движение могат да влошат симптомите на остеоартрит, но донякъде това важи и за сериозното обездвижване. Общите положения са, че както за
всяко ставно заболяване, така и за лакътната дисплазия са полезни умерените разходки, ходене, както и умерено плуване при възможност. Поддържането на здрава и силна мускулатура може да е от помощ. Медикаменти – тук спадат всички видове хранителни добавки имащи ефект върху ставите, като пазара е претрупан с тях и често това води до спекулативни твърдения и повече маркетинг отколкото полза. Ще ви посъветваме дали и от какво вашият любимец би имал полза, което може да замени безсмислени онлайн покупки. Следващата група са противовъзпалителните и обезболяващи лекарства – те имат голямо участие в контрола на заболяването и подобряването качеството на живот на пациента. Използват се и различни модулатори на болката (моноклонална антитела), както и биологична терапия – PRP (обогатена с тромбоцити плазма), хиалуронова киселина и т.н.
Физиотерапия – могат да се използват упражнения и методи стимулиращи поддържането на добра мускулатура, както и добър обхват на движение в ставата, или целящ определен обезболяващ ефект.
Хирургична терапия
Артроскопско отстраняване на фрагментирал медиален короноид – FMC – може да се направи оценка на ставния хрущял и контакт, като ако има фрагментирани хрущялни парчета могат да се отстранят, което да намали дразненето. Метода е минимално инвазивен и е основен при млади пациенти с FMC.
Остеотомии на улната – при наличие на “инконгруентност” стъпаловидно разминаване между лъчевата и лакътната кост може да се предприеме “освобождаване” на улната чрез специфичен разрез – остеотомия. Метода е полезен и при увеличен контакт и несрастване на анкинеалния процесус. Така костта може да се самокоригира, като стъпалото да се изравни и съответно това да подобри анатомията и намали триенето в бъдеще. Обикновено това е метод с добра успеваемост при млади, растящи пациенти – 6-12 месеца.
Proxima abducting ulnar osteotomy (PAUL) и Sliding humeral osteotomy (SHO) – това са методи целящи преразпределяне на тежестта попадаща в лакътната става. Целта е да се освободи от натоварване увредената медиална (вътрешна) част на ставата, като основно тежестта да се носи от по-малко увредената външна част. Процедурите използват различни техники и импланти, които са специално разработени за това. Могат да са полезни и да забявят хода на заболяването при възрастни пациенти, в конкретни ситуации.
6. Профилактика на лакътната дисплазия
Тъй като лакътната дисплазия е генетично предавано заболяване, може да се предпазите от него, като за предразположените породи използвате реномирани развъдници, където се заплождат само предварително изследвани кучета, които не са носители на заболяването. Животните, носители на заболяването трябва да бъдат изследвани своевременно и изключвани от разплод с цел предотвратяване на разпространението в поколенията.
Следващ важен момент е ранното диагностициране на състоянието. Всички предразположени породи, както и кучета от едри и гигантски породи е силно препоръчително да направят скрининг за тазобедрена и лакътна дисплазия в ранна възраст (около 5-6 месеца), още преди да имат каквито и да е симптоми. Изследването е неинвазивно, като задължително се използва лека краткотрайна анестезия (упойка) с цел прецизно позициониране и точна оценка. Много често ранната диагностика позволява хирургична терапия, която да подобри значително хода на заболяването в бъдеще.
