- Кога се налага изкуствено осеменяване?
- При кои породи се често се налага изкуствено осеменяване?
- Методи и предимства на изкуственото осеменяване
Изкуственото осеменяване може да осигури много ползи за развъждането, както при кучето, така и при други видове. Това позволява използването на семенна течност от разплодни животни от целия свят, без да е нужно те да бъдат транспортирани, както и подобряване на генофонда на дадена порода.
По своя смисъл изкуственото осеменяване е асистирана репродуктивна техника за въвеждане на биологичен материал (семенна течност), предварително събрана от мъжкото животно и внимателно поставена във вагината или матката на женското животно, с цел постигане на бременност.
1.Кога се налага изкуствено осеменяване?
– ако животните са неопитни или имат сериозни различия в размера – агресивно поведение и отхвърляне от едната или другата страна
– анатомични аномалии, които могат да предизвикат болка или невъзможност за осъществяване на нормален полов акт – вагинални структури и т.н.
– ортопедични проблеми – заболявания на ставите, гърба или крайниците, които могат да попречат осъществяването на нормален полов акт (ненаследствени такива)
– предпазване от полово предавани заболявания – бруцелоза, херпесвирус и т.н.
– при ценен разплоден материал доставян от чужбина
2. При кои породи се често се налага изкуствено осеменяване?
– Английски булдог
– Френски булдог
– Мопс
– Булмастиф
– Йоркширкски териер
– Чихуахуа
3. Методи и предимства на изкуственото осеменяване
Съществуват няколко метода на инсеминация
– Трансвагинална инсеминация – Това е най-често използвания метод на въвеждане на семенната течност във влагалището в близост до маточната шийка. За този метод е подходяща както свежа, така и охладена сперма.
–Трансцервикална инсеминация-Въвеждането на семенната течност става директно в цервикса с помощта на твърд катетър или ендоскоп.Може да се използва всякакъв вид сперма (свежа, охладена или замразена) техниката е по-инвазивна от трансвагиналното осеменяване.
–Хирургична инсеминация –този метод се извършва под анестезия и семенната течност се инжектира в маточното тяло. В някои държави този метод на инсеминация е забранен
Видове сперма, които могат да се използват за изкуствено осеменяване:
–Свежа сперма –Това обикновено се използва когато разплодните животни географски са близо едно до друго. Семенната течност се използва веднага или се съхранява между 4-6 часа. Статистически степента на зачеване е най добра с прясна сперма около 80 %
–Охладена сперма –Семенната течност може да се използва до 10 дни, след предварителна обработка в хладилни условия при 4 градуса по целзий. Степента на зачеване е около 60 %
–Замразена сперма –Семенната течност е обработена и шоково замразена с течен азот при 196 градуса по целзий. Степента на зачеване е около 50-60 %
Най-важните условия за висока успеваемост при изкуственото осеменяване :
Високата успеваемост при изкуственото осеменяване се дължи на точното определяне на овулацията, тава става чрез вагинална цитология и изследване на прогестерона по време на еструса, който със сравнителна точност може да определи най-подходящия момент за инсеминацията. Вагиналната цитология е лабораторен тест, който най-често се използва за потвърждение на проеструс и еструс.
Естралния цикъл при женските е разделен на четири етапа: проеструс, еструс, диеструс и анеструс. Изкуственото осеменяване се извършва по време на еструс, тъй като това е етапът когато настъпва овулация.Това е най-плодовитото време от естралния цикъл. Еструса може да продължи от 4 до 23 дни при женските, но средната продължителност около 10 дни.
По времето на проеструс фоликулостимулиращия хормон, секретиран от хипофизната жлеза индуцира развитието и растежа на яйчникови фоликули. Тези фоликули отделят естроген и с повишаването на нивата на този хормон вулвата започва да набъбва и подува. От матката започва да се освобождава кървав секрет ( това е така наречения от собствениците – цикъл ).
В резултат на тези промени се отделят феромони, които повишават интереса на мъжкото животно в този период. В ранния еструс яйчниковите фоликули продължават да растат и да отделят естроген, но с напредването на еструса нивата на естроген започват да намаляват, тъй като лутеинизираните клетки започват да отделят прогестерон.
В късният еструс намаляващите нива на естроген и повишаващите се нива на прогестерон предизвикват отделяне на лутеинизиращ хормон (LH) от хипофизната жлеза. Обикновенно овулацията настъпва от 24 до 48 часа след пиковото увеличение LH. Секрецията от матката постепенно намалява и спира.
Освободените овоцити не могат да бъдат оплодени веднага след овулацията, тъй като те са в началото на маточната тръба. Обикновено им отнема около 2-3 дни да преминат през маточните тръби за да станат по достъпни за оплождане. През този период може да започне естественото чифтосване или изкуственото осеменяване.
След овулацията останалите фоликулни клетки се развиват в жълти тела, които продължават да секретират прогестерон. Това повишаване сигнализира за началото на диетруса. През този етап изтеченията от вулвата намаляват, и самата вулва започва да се възстановява като размер и кучката става невъзприемчива.
Друго важно условие е качествения семенен материал, както и да се избере най-подходящата техника за инсеминация. Спермата се събира от мъжките кучета с помощта на изкуствена вагина и ръчна стимулация. Събраната сперма трябва да се анализира за брой, жизнеспособност, подвижност и морфологичен анализ.
За успешното изкуствено осеменяване, координацията и определянето на точния момент на овулация са ключови за постигането на добри резултати. Без задълбочено планиране изкуственото осеменяване може да се окаже доста разочароващо упражнение. Необходим е предварителен преглед на предполагаемата майка и баща, за да се определят инфекциозни, метаболитни или генетични дефекти, които биха могли да доведат до неуспешно зачеване или аборт.