Бабезиозата е инфекциозно заболяване, пренасяно от кърлежи от род Dermacentor и Rhipicephalus. При някои пациенти преминава с леки и средно тежки симптоми, но при други може да доведе до смърт. Основен клиничен признак е хемолитичната анемия, но може да има и други съпровождащи симптоми, типични за трансмисивно заболяване.
Епидемиология:
Основни причинители при кучетата са B.canis и B.gibsoni. Двата причинителя са различно разпространени на различните континенти, но заболяването се среща навсякъде по света. При котките причинител е B.felis, но е по –рядко срещан и основно е разпространен в Южна Африка.
Налична е сезонност с по – чести прояви през лятото. Засяга всички възрасти, но по – често се среща при млади животни.
След закачането на кърлежа, той започва да се храни и 48 h след това започва да заразява кучето. Инфекциозните мерозоити навлизат в еритроцитите на кучето и се трансформират в трофозоити. Те се делят, напускат еритроцитите и заразяват нови. Разпространението на заболяването може да стане и чрез ухапване от друго куче или трансплацентарно ( от бременното куче на плодовете). Тъй като заболяването е трансмисивно ( заразяването е чрез кърлежи), нерядко животните имат и други кърлежопреносими заболявания – Ерлихия, Анаплазмоза и др.
Клинични признаци:
Животните имат треска, отпадналост, безапетитие, тъмна, кафеникава урина.
Основните хематологични признаци са анемия, тромбоцитопения и левкоцитоза. Около 50% от животните могат да стигнат до кръвопреливане.
Урината е с повишено относително тегло. Наличие на билирубинурия, хемоглобинурия и протеинурия.
Параклиничните изследвания при леките случаи не показват отклонения, но при тежките може да има увеличение на чернодробните показатели, хипокалемия и повишена урея.
Диагноза:
Диагнозата се поставя след взимане на кръв от пациента и откриване на паразита в заразените еритроцити. B.canis е голяма ( около 2-5 µм), обикновено по двойки, с крушовидна форма. B.gibsoni е по – малка ( 1-3 µм), единична, кръгла или овална.
Лечение и профилактика:
Профилактиката на заболяването включва редовно обезпаразитяване, което предпазва животното от закачане или заразяване от инфектиран кърлеж.
Заболяването е лечимо. За повече информация се обърнете към Вашия ветеринарен лекар.