- Какво представлява заболяването?
- Хансен 1
- Хансен 2
- Хансен 3
- Кои породи са предразположени?
- Как мога да разбера дали домашният ми любимец страда от дискова херния?
- Как се диагностицира заболяването?
- Кога може да се лекува консервативно и кога се налага операция?
1. Заболяване на междупрешленните дискове (дискова херния, дископатия) – Intervertebral disc disease (IVDD) – това е най-честото заболяване на гръбначния стълб при кучето, като се среща и при котките (но значително по-рядко). Междупрешленните дискове са фибро-хрущялни структури разположени между прешлените, които позволяват движението на гръбначния стълб и играят ролята на амортисьори. Всеки диск се състои от външен фиброзеп пръстен (anulus fibrosus) и вътрешен кремообразен център (nucleus)
Дегенерацията на междупрешленните дискове води до промени в хистологичната им структура, което отслабва еластичните им свойства и наламалява потенциала им да обират напрежението създадено от прешлените. Като следствие от всичко това се стига до изпадане на дисков материал и компресия на гръбначния мозък.
Има три типа дискови хернии – Hansen 1, Hansen 2 и Hansen 3
Hansen 1 – Остра дискова херния – екструзия
Най-често се засягат кучета от дребни и средни породи на млада възраст (над 2 години), като може да засяга и едрите породи, но е сравнително по-рядко. Клиничните признаци се появяват свръх остро, изведнъж, като от степента на клиничната изява и времето от което се наблюдават признаците зависи и прогнозата за изхода от заболяването.
Дисковата херния се описва най-лесно като “екструзия” или разкъсване на диска и изпадане на вътрешното му съдържание в гръбначния канал. Един дегенерирал диск губи еластичните си свойства и устойчивостта си и дори при нормални движения на скачане и усукване може да се стигне до неговото разкъсване, като изпадналия материал навлиза в гръбначния канал и притиска гръбначния мозък. Скоростта на разкъсване и количеството на изпадналия дисков материал имат пряка връзка с нанесените върху гръбначния мозък поражения.
Тежестта на клиничните признаци варира от болков синдром (1ва степен) до пълна парализа (5-та степен).
Тежките случаи на остра дискова херния (тип Hansen 1) са спешно състояние и изискват незабавна консултация с лекар специалист.
снимка: fitzpatrickreferrals.co.uk
Hansen 2 – Хронична дискова херния (Дискова болест/Дископатия)
Този тип дискови хернии са доста сходни на това заболяване при хората. Не засяга хондродистрофичните породи кучета, а по-често се среща от при средни и едри породи (немска овчарка, каракачанска овчарка и т.н.) в по-напреднала възраст (5-12 години).
За разлика от острото разкъсване, тук симптомите се развиват по бавно и продължително във времето, като са характерни и стадии на обостряне, в които обикновено пациентите търсят лекарска помощ. Вместо скъсване и изпадане на центъра на диска, тук се получава изпъкване – протрузия на диска в следствие на “размачкване”
Протрузия Екструзия
снимка: fitzpatrickreferrals.co.uk
Hansen 3 – травматична дискова херния (остра, некомпресивна херния)
Обикновеено се случва при специфично насочена сила в областта на гръбначния стълб – тежки натоварвания или сериозни травми, което води до остро “екслоадиране” на ядрото с разкъсване на фиброзният пръстен. Малко количество от изпадналия дисков материал с голяма сила на изпадане наранява гръбначния мозък (“прострелва го”), като не причинява последваща компресия.
Признаците могат да варират от остра силна болка, залитаща и нестабилна походка, до пълна парализа. Поради липсата на компресия тези пациенти не се нуждаят от специфична хирургична интервенция. Състоянието се менажира чрез рехабилитация и физиотерапия, като прогнозата е различна в зависимост от тежестта на увреждането. При тежки случаи може да се развие миеломалация (некротичен процес в гръбначния мозък), което може да има фатални последици.
2. Какви са причините за възникване на дискови хернии и кои породи са предразположени
Дегенерацията на междупрешленните дискове е възрасто зависимо дегенеративно състояние. При хондродистрофичните (фенски булдог, мопс) породи то може да настъпи на много ранна възраст заради специфични промени в структурата на съединителната тъкан (дехидратация и дегенерация).
Предразположени са млади (до 5-6 години) дребни породи кучета, като дакел, басет, хин, лхаса апсо, ши тцу, пекинез, кокер шпаньол, и други. Причината за това е, че те са били генетично селектирани за екстериора на “кучета-джуджета”. Повечето от тези кучета имат дълго тяло и къси крайници. За съжаление, селекцията в екстериорно отношение е довела до дефект в развитието на хрущяла на целия скелет, включително междупрешленните дискове.
Дегенерацията на междупрешленните дискове намалява еластичността и носещите им способности, като може да доведе до дискова херния – притискане на гръбначния мозък.
Как изпадналия диск притиска гръбначния мозък?
Илюстративно, гръбначният мозък може да бъде описан като един многожилен кабел, състоящ се от хиляди малки жички, предаващи нервните импулси. Когато е притиснат, това предаване на информацията е затруднено или напълно преустановено. При дискови хернии дисковият материал или самият междупрешленен диск е изпаднал в геъбначния канал и притиска намиращият се в него мозък или нервите излизащи от него. При натиск върху нервното коренче, се получава различна по степен болка (радикулитен синдром), а при по-сериозно притискане на гръбначния мозък се развива неврологичен дефицит.
Снимка: www.therapy-specialists.com
Възможна ли е внезапна парализа?
Дегенерацията на междупрешленните дискове е процес, който настъпва относително бавно, но самата дискова херния може да настъпи много бързо. Не са рядкост случаите при които от напълно нормално активно животно се стига до парализа само в рамките на няколко часа! Колкото по-бърза е прогресията на състоянието и тежестта му, толкова по спешно трябва да се потърси лекарска помощ!
3. Как мога да разбера дали домашният ми любимец страда от дискова херния?
Според степенна на притискане и локализацията на проблема животните могат да показват различни симптоми.
Най-честия признак е болката и сковаността в областта на врата и гърба. Освен вокализация (скимтене), често срещани признаци са необичайна стойка (прегърбване с наведена глава), треперене, учестено дишане, нежелание за движение, затруднено качване и слизане по мебели/ стълби. При по тежките случаи може да се стигне до невъзможност за изправяне и до пълна парализа на крайниците. При най-високостепенните дискови хернии може да се стигне освен до загуба на двигателната функция и до загубата на сетивност – пациента губи усещанията за болка.
4. Как се диагностицира заболяването
Най-често заболяването протича с признаци на остра болка, скованост, затруднено движение, а в тежки случаи – парализа, без да има история за травма. Ако пациента е от предразположените породи, вероятността да се касае за дискова херния става още по-голяма.
Клиничният неврологичен преглед обикновено открива дали се касае за неврологичен дефицит. В някои случаи, обикновената (нативна) рентгенова снимка може да помогне за локализиране на проблема (особено при хронични случаи), но резултатите може да са подвеждащи. Нормалният, а често и дегенериралият диск, са рентгено-негативни (невидими).
При нискостепенни дискови хернии, неврологичният преглед може да се окаже достатъчен за започването на консервативно лечение. При по-сериозните обаче, където има вероятност пациента да се нуждае от хирургична терапия се използват по-усъвършенствани методи за образна диагностика – контрастна миелография, компютърна томография (СТ – скенер) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Всяко изследвания има своите предимства и недостатъци, като в разничните ситуации може да се използва различен диагностичен метод.
5. Кога може да се лекува консервативно и кога се налага операция
Консервативното лечение (с медикаменти) може да се използва при нискостепенните дискови херннии, характеризиращи се с болков синдром или лек неврологичен дефицит. Разчита се на мощни обезболяващи и противовъзпалителни лекарства (подобно на лечението при хората) и почивка – ограничаване на активността (“cage rest”) с цел намаляване на вероятността за прогресия на състоянието. Естественият възстановителен потенциал на организма може да доведе “дехидратация” и свиване на изпадналия диск и до самооздравяване на гръбначния мозък. Недостатъците са по-често повторение на клиничните признаци и по-голям шанс за постоянен неврологичен дефицит.
При пациенти с тежък неврологичен дефицит (пареза), често се налага хирургична интервенция за декомпресиране на гръбначния мозък в областта на притискане, като това води до доста по-добра прогноза и шанс за излекуване сравнено с консервативната терапия. В случаите на 5-та степен неврологичен дефицит със загуба на дълбока чувствителност необходимостта за хирургия обикновено е спешна и
наложителна, като прогнозата зависи много от времето до извършването и може да не е добра, особено при пациенти с по-голяма давност.
Най-често се прилага т.нар. “декомпресивна” хирургия, при която изпадналия дисков материал се отстранява от гръбначния канал, като това води до премахване на натиска върху гръбначния мозък. Конкретните хирургични техники са различни за различните участъци от гръбначния стълб. Например в областта на шията се предночита вентрален (отдолу) достъп – вентрален слот.
В тораколумбалната област най-често се прилага т. нар. хемиламинектомия, като при нея се отстранява дисковата компресия, чрез страничен – латерален достъп, отстранявайки част от ламината на съответния прешлен.
Следоперативния престой в клиниката варира според тежестта на състоянието и вида на извършената хирургична техника. Обикновено когато нивото на комфорт на пациента (не изпитва болка и състоянието може да се менажира в домашна обстановка) е достатъчно добро пациента е изписван за домашно лечение и рехабилитация. Това може да се случи още същия ден при по-благоприятни състояния, или след няколко дни хоспитализация при по-тежките случаи.
Скоростта на възстановяване и прогнозата са индивидуални, тъй като много зависят от тежестта на спиралната компресия и нейната давност, от възрастта на пациента и т.н. При остри компресии последвани от бърза намеса възстановяването може да стане за дни, докато при тежките случаи с по-голяма давност може да отнеме седмици или месеци. За съжаление в някои случаи са възможни трайни дефицити, които да не се подобряват с времето. Постоперативната физиотерапия значително може да ускори темповете на възстановяване на пациенти с пареза.
Може ли проблемът да се повтори? – при консервативно лекуваните пациенти рецидивирането на проблема във времето е често явление. При хирургично третираните, проблем със същия диск е почти невъзможен във времето. Възможна е обаче дегенерация и проблем със съседен диск. Статистически около 10% от оперираните пациенти имат в живота си втори тежък дисков инцидент, който да изисква хирургична намеса.
Има ли профилактика на дисковата херния?
За съжаления няма доказан метод, който да предотврати появата на дискова херния (вкл. хранителни добавки). Поддържането на пациента в добра телесна кондиция винаги има добра полза при пациенти със заболявания на опорно-двигателния апарат. Ограничаването на екстремни претоварвания и експлозивни усукващи движение може да е порепоръчително, особено за пациенти от предразположените породи.
