- Какво е епилепсия?
- Как мога да разбера, че кучето ми има епилепсия?
- Каква е причината за епилепсията?
- Как се поставя диагноза Епилепсия?
- Как се третира и менажира Епилепсията?
- Как да помогна на епилептичния си любимец?
- Каква е прогнозата при пациенти с епилепсия?
- Какво е епилепсия
1. Какво е епилепсия?
Епилепсията е неврологично заболяване на централната нервна система, което води до гърчове. Гърчовете са физическото проявление на неконтролираната електрическа активност на главния мозък, като заболяването се явява едно от най-честите неврологични заболявания при
кучето и котката. Получаването на такъв пристъп, може да бъде доста плашещо и притеснително и за собствениците и за самия пациент.
2. Как мога да разбера, че кучето ми има епилепсия?
При животните можем да наблюдаваме различни типове гърчове и “пристъпи”. Най-чести са генерализираните гърчове, като те могат да достигнат и до загуба на съзнание, неконтролирани повтарящи се движения, неконтролирано уриниране, саливация и дефекиране. По-рядко се наблюдават “малки” или т.нар. частични гърчове, при които се активира само малка част от мозъчната кора, като причинява частични мускулни спазми, тремор и промяна в поведението. Домашнят ви любимец може да получава различни комбинации и различни по тежест комбинации на гореизброените симотоми, но поне можем да бъдем спокойни, че тези пристъпи не причиняват на животното болка! След като пристъпа премине, обикновено животното е объркано и притеснено за известен период от време.
3. Каква е причината за епилепсията?
Съвсем общо можем да разделим епилепсията на първична и вторична епилепсия. Първичната (идиопатична) епилепсия е по-честата форма и тя е в случаите, в които няма подлежаща причина и състояние водещо до епилептичните пристъпи. При нея няма точно описание на причината водещи до взъбудата на нервни центрове в мозъчната кора. Смята се, че генетична предразположеност може да има роля.
Вторичната епилепсия е формата, зад която има конкретна причина водеща до появата на епилептични пристъпи – най-често това са различни токсини, бъбречни, чернодробни заболявания, както и мозъчни малформации – тумори, възпаления на мозъка или черепно-мозъчни травми. Тъй като първичната епилепсия се поставя като диагноза по метода на изключването, обикновено трябва да се отхвърлят възможните причини за вторична епилепсия.
4. Как се поставя диагнозата Епилепсия?
Няма един тест с който да потвърдим или отхвърлим диагнозата първична епилепсия. За това, това е диагноза на изключването, като се налага направата на множество тестове, с цел да се изключат всички останали възможни причинители на гърчовете. Обикновено диагностичните тестове се разделят на две групи – първо са тези, които изключват всички възможни причини за гърчове извън мозъка; и вторите – тези които търсят причина за гърчовете от мозъчен произход. Оценката на мозъчната тъкан обикновено включва високо специализирана образна диагностика – СТ, ЯМР или изследване на цереброспинална течност.
Първичната епилепсия обикновено се среща при млади животни (1-6 години), които нямат други оплаквания и имат нормален физиологичен и неврологичен статус извън пристъпите.
5. Как се третира и менажира епилепсията?
На практика елипепсията е хронично, понякога прогресивно заболяване, което често има нужда от медикаментозно менажиране. Въпреки това е напълно възможно и при повечето болни животни се постига добро качество на живота. Понякога един пациент може да получи епилептичен пристъп и никога повече да не получи втори, или пристъпите да са на много големи периоди (години) – такива пациенти може да не се нуждаят от специфична терапия. Пациенти които имат чести и зачеставящи гърчове имат много по-голяма тенденция заболяването да прогресира в бъдеще, затова и тези с по-ранна и почна терапия показват по-добри дългосрочни резултати.
Въпреки лечението, на доста пациенти може да се случи да получават т.нар. “епизодични” гърчове. Пълна ремисия може да настъпи в периода на лечение, но целта е при повечето пациенти да има намаляване на гърчовете поне с 50% за период от 4 седмици. Тежестта на пристъпите също намалява.
25-30% от засегнатите пациенти се нуждаят от приема на повече от един медикамент, за да се контролира състоянието. При котките ситуацията е подобна. Обикновено препоръчваме медикаментозната терапия да бъде
стартирана при повече от два пристъпа на 6 месечен интервал. Има няколко различни антиепилептични лекарства на пазара – нашите специалисти невролози ще определят от кой медикамент се нуждае вашият любимец, като е съобразено с честотата и тежестта на признаците, общото състояние и т.н. Имаме опит с различни антиепилептични медикаменти използвани при хората – обикновеното те се използват като съпътстваща терапия в по-специфични случаи, като не се използват като първа линия медикаменти при кучето. Основната причина е, че кучето метаболизира тези медикаменти много по-бързо, което ги прави много по-малко ефективни, отколкото са при хората.
При повечето антиепилептични лекарства може да се очаква проявата на някои странични ефекти. Обикновено те са по-сериозни в първите няколко седмици след стартиране на терапията, като постепенно отшумяват. Най-често се наблюдава повишена жажда и апетит (съответно увеличаване на теглото и честотата на уриниране), отпадланост, задъхване, а понякога дори залитане и нестабилност в походката. Може да обсъдите с колегата който следи състоянието до колко тези симптоми са притеснителни.
6. Как да помогна на епилептичния си любимец?
Полезно е да се води дневник на пристъпите – този дневник включва датата и часа на пристъпа, неговата продължителност, тежестта и специфични белези на времето и обстановката, които биха могли да окажат влияние върху емоциите и нервната система на любимеца. От една страна това може да помогне на лекарите да оценят състоянието, както и да се следи прогреса на предписаната терапия. От друга страна може да помогне, за да се намали стреса и емоционалните фактори, които биха могли да влошават състоянието и да подобрят преминаването на семейството през болестта.
По време на пристъп трябва да правите следните неща, за да предпазите любимеца си:
– преместете го далеч от предмети на които може да се самонарани – загасете светлините, музиката или телевизора си, за да намалите външните стимули върху нервната система
– следете и запишете тежестта и продължителността на пристъпа, може да направите кратко видео ако все още диагнозата не е уточнена, с цел по лесното и поставяне.
НИКОГА не поставяйте пръстите си в устата на животното – може да бъдете сериозно ухапани, защото в този епизод то не може да контролира движенията си и може да не бъдете разпознати. Това може да стане и във фазата на възстановяване веднага след пристъпа. Разбираме, че се опитвате да му помогнете да мине през това, но обикновено просто трябва да го придържате докато се успокои.
Свържете се с лекар ако:
– пристъпът продължава повече от 3-5 минути
– ако има повече от два гърча за 24 часа
– ако има неизчезващи други неврологични симптоми – тремор, въртене и т.н.
7. Каква е прогнозата при пациенти страдащи от епилепсия?
Обикновено прогнозата на такива пациенти е добре, като основно обаче това зависи от тежестта на протичане.
От време на време ще трябва да посещавате лекар и да се следи и контролира състоянието. Повечето антиепилептични лекарства се метаболизират през черния дроб, като с времето трябва да се следи състоянието му, както и да се контролира дозата, чрез кръвни изследвания за проследяване на концентрацията на медикамента в кръвта. Честотата на изследванията е различна в зависимост от състоянието на пациента, дозите и вида медикамент и т.н.
При нужда от консултация можете да запишете час при наш специалист:
